Николай Милчев, поет: Когато си тръгваш от една любов, не мислиш с кого ще си утре, а че така повече не може
Редактор: Виолета Николаева
e-mail:
Когато решите да си тръгнете от някаква обич и не можете нито секунда повече да сте дружно, вие не мислите, с кого ще бъдете на следващия ден. Вие си тръгвате, тъй като по този начин повече не може. Тези въпроси са самобитно изплъзване и клопка: " Аз толкоз доста те обичам, че не мога да те оставя на различен, който... " - " Не бе, аз не желая повече ", това е въпросът. Дали желая, дали не желая. И в любовта, и в политиката, и на всички места би трябвало да искаш. А огромна част към този момент не желаят, разяснява актуалната политическа обстановка поетът Николай Милчев в студиото на " Лице в лице " по БТВ.
" 1966 година пристигнах и работих в София. Тук въпреки всичко имаше някои неща. Получих писмо от мой родственик от село Арчар, Видинско, в което той ми споделяше: " Николайчо, вие в София имате някои неща, само че ние тук нямаме какво да ядем. Моля те, прати ми два три пакета фасул ". Знаете ли какъв брой гняв ме хвана на тоя човек. Викам си: какво ме занимава той с няколко пакета фасул?! Сега казусът е, в случай че някой заспива до книгата си, а различен до чекмеджето с револвера и пачките си, в случай че един има милиарди, а различен желае няколко пакета фасул, ние на коя страна би трябвало да застанем?! Краен съм, само че извънредно е търпението и това, което понесохме от доста от държавните управления след 1989 година. И си мисля, че този митинг с изключение на честен, е интеректуален, интелектът въпреки всичко би трябвало да победи.
За датата 9 септември доста постоянно се споделя, че нищо не е персонално и всичко е обективно. Мисля, че в това число и на теза дата всичко е персонално.
Моят дядо е бил партизанин, погубен два месеца след 9 септември 1944 година. Криеха, че техен кръстник е бил Г. М. Димитров и криеха портрет на Цар Симеон. Аз съм раснал сред тези трагични неща и това е доста комплицирано.
Баба ми, вдовицата на убития партизанин, ми разказваше, че откакто го погребали, тя 5-6 години мислела, че са погребали различен човек, тъй като белегът от подкова на лицето му не личал в ковчега. А другата ми баба крриеше връзките си с Г. М. Димитров.
И аз прекарах половината от живота си като пропагандата и формалната тогава власт споделяше, че това е най-великата дата и втората половина от живота споделяха, че е черна е тежка дата. Ние би трябвало да намерим оня баланс, в който персоналното в индивида да стане в естетика. И фактът, че и през днешния ден половината парламент напуща и не желае да чуе едната част от историята, а другата част напуща, тъй като й е отвратително да чуе, значи, че на нас ни следва един дълъг път.
Днес приказваме високо, викаме, само че не се чуваме и не се разбираме, тъй като желаеме да разкажем историята единствено от едната позиция.
Не ми дава мира фактът, че от една страна на митинга се гледа като на събитие, обслужващо някого. От друга страна социолози гледат като лекари. Протестът щял да успее, в случай че има 200 хил души. Аз споделям, че митингът ще успее в случай че до онази бременна жена, която стоеше на оня стол, седнат още няколко бременни дами. ", приключи гостът в студиото.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
e-mail:
Когато решите да си тръгнете от някаква обич и не можете нито секунда повече да сте дружно, вие не мислите, с кого ще бъдете на следващия ден. Вие си тръгвате, тъй като по този начин повече не може. Тези въпроси са самобитно изплъзване и клопка: " Аз толкоз доста те обичам, че не мога да те оставя на различен, който... " - " Не бе, аз не желая повече ", това е въпросът. Дали желая, дали не желая. И в любовта, и в политиката, и на всички места би трябвало да искаш. А огромна част към този момент не желаят, разяснява актуалната политическа обстановка поетът Николай Милчев в студиото на " Лице в лице " по БТВ.
" 1966 година пристигнах и работих в София. Тук въпреки всичко имаше някои неща. Получих писмо от мой родственик от село Арчар, Видинско, в което той ми споделяше: " Николайчо, вие в София имате някои неща, само че ние тук нямаме какво да ядем. Моля те, прати ми два три пакета фасул ". Знаете ли какъв брой гняв ме хвана на тоя човек. Викам си: какво ме занимава той с няколко пакета фасул?! Сега казусът е, в случай че някой заспива до книгата си, а различен до чекмеджето с револвера и пачките си, в случай че един има милиарди, а различен желае няколко пакета фасул, ние на коя страна би трябвало да застанем?! Краен съм, само че извънредно е търпението и това, което понесохме от доста от държавните управления след 1989 година. И си мисля, че този митинг с изключение на честен, е интеректуален, интелектът въпреки всичко би трябвало да победи.
За датата 9 септември доста постоянно се споделя, че нищо не е персонално и всичко е обективно. Мисля, че в това число и на теза дата всичко е персонално.
Моят дядо е бил партизанин, погубен два месеца след 9 септември 1944 година. Криеха, че техен кръстник е бил Г. М. Димитров и криеха портрет на Цар Симеон. Аз съм раснал сред тези трагични неща и това е доста комплицирано.
Баба ми, вдовицата на убития партизанин, ми разказваше, че откакто го погребали, тя 5-6 години мислела, че са погребали различен човек, тъй като белегът от подкова на лицето му не личал в ковчега. А другата ми баба крриеше връзките си с Г. М. Димитров.
И аз прекарах половината от живота си като пропагандата и формалната тогава власт споделяше, че това е най-великата дата и втората половина от живота споделяха, че е черна е тежка дата. Ние би трябвало да намерим оня баланс, в който персоналното в индивида да стане в естетика. И фактът, че и през днешния ден половината парламент напуща и не желае да чуе едната част от историята, а другата част напуща, тъй като й е отвратително да чуе, значи, че на нас ни следва един дълъг път.
Днес приказваме високо, викаме, само че не се чуваме и не се разбираме, тъй като желаеме да разкажем историята единствено от едната позиция.
Не ми дава мира фактът, че от една страна на митинга се гледа като на събитие, обслужващо някого. От друга страна социолози гледат като лекари. Протестът щял да успее, в случай че има 200 хил души. Аз споделям, че митингът ще успее в случай че до онази бременна жена, която стоеше на оня стол, седнат още няколко бременни дами. ", приключи гостът в студиото.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ